Скандалът с апартаментите и подадените оставки доведе до съществени щети за доверието към ГЕРБ два месеца преди изборите за Европарламент. Това показва национално представително проучване на обществените нагласи (22-26 март 2019 г.) на Алфа Рисърч.
За 10,3% няма проблем и това е предизборна кампания на опозицията. Според 66,6 на сто обаче има злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47,3%) също споделя това мнение.
В по-общ план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12,8% от българите са убедени, че ГЕРБ води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11,3%. В същото време 7,4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“.
Според преобладаващото мнозинство обаче (57,3%) никой не води решителна борба с корупцията в България.
Изследването не може да установи какъв е „приносът“ на последния скандал за отношението на гражданите към управлението (на фона на пререканията между партиите в малкия коалиционен партньор, дълговете на Главното мюфтийство, промените в Изборния кодекс, различни протести), но той вероятно тегли надолу партия, правителство, премиер.
Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%. Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие). Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, неодобрението расте до 59%. Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и в края на март получава положителни оценки от 51% срещу 15% отрицателни.
След арестите на знакови фигури на икономическия „преход“ в България за първи път от пет години е налице, макар и слаб, ръст в доверието към прокуратурата и съда.
Липсата на реални дебати по европейските теми и текущите скандали силно ограничават желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европарламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.
В резултат след известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари сега ножицата между двете политически сили плътно се затваря. Дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка.
Пътят, който Европа ще поеме в следващите пет години, не е безразличен за българите. Сред обществото доминира очакването за негативно влияние на Brexit – върху самата Великобритания, върху ЕС като цяло и върху България, в частност. Тази обща оценка, заедно с факта, че всяко пето домакинство вижда пряк риск за себе си, защото има близки в Обединеното кралство, карат 54% от българите да се обявят категорично против напускането на Великобритания. Мнението, че тя трябва да напусне ЕС, споделят 15%.
Същевременно несъстоялият се на 29 март развод между ЕС и Великобритания консолидира проевропейската ориентация на българина. За 63% членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са едва 8%.
Проблемите около Brexit са пример за ползите от членството и мнозинството от 61% подкрепят позицията за повече взаимни остъпки между държавите в името на по-силен ЕС, срещу 39%, според които националните интереси трябва да бъдат твърдо отстоявани, дори с риск за отслабване на ЕС.
Умерените, системни партии пък се припознават като способни да постигнат по-сплотен ЕС и в съотношение 2:1 са предпочитани от българските избиратели пред популистките и противопоставящите се на политическия елит формации.
Въпреки някои негативни настроения срещу конкретни решения на ЕС като пакета „Мобилност” потенциалният евроскептичен вот остава ограничен и без консолидираща го политическа сила в сравнение с други страни членки.
През последния месец образованието отново влезе във фокуса на вниманието с предложенията за спиране на помощите на родители, чиито деца не ходят на училище и въвеждане на задължително основно образование. 84% от пълнолетните жители на страната одобряват идеята за законово регламентиране на задължително основно образование вместо заложеното към момента в Конституцията обучение до 16-годишна възраст. Зад предложението застават представители на всички социално-демографски слоеве.
Подкрепено от мнозинството българи е и предложението за спиране на всички видове помощи на родители, чиито деца не посещават училище (65,8%). Въвеждането на санкция обаче среща и значим дял противници: за 29% отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите въобще не трябва да се обвързват с посещаването на училище.
Притеснения, че подобна мярка би ощетила децата, споделят хора в по-добро социално и материално положение от големите градски центрове. Категорични противници на мярката пък са представители на уязвимите социални групи.
Графики: Алфа Рисърч
05:33 | 14.09.22 г.